Church Activities

За онлайн Библия моля цъкенте тук

Втора Неделя от Година -C-                                                                                 ПРОПОВЕД

Братя и сестри, След като изминаха празничните дни, ние вече влизаме в обикновеното време на Литургичната година.Това не е време, в което не се случва нищо. А по-скоро е време, в което Бог разпространява Неговите благодеяния в нашето ежедневие. Това е време на израстване и съзряване. Правейки съюз с хората, Господ поставя началото на общението с любов. Това е тази добра новина, която се появява в първото четиво. Пророк Исая съдейства, за да се съживи надеждата на Израил. Живеейки под окупацията на чужда власт, неговото съществуване като народ е застрашено. Пророкът им припомня, че Бог никога не е спирал да ги обича. този Бог се представя пред тях като съпруг развълнуван от любовта към своята съпруга. Неговата сила и Неговата слава така ще избухнат, че съседните страни ще бъдат учудени. Свети Йоан ни отвежда до тази истина на вярата, предлагайки ни да размишляваме върху Евангелието за сватбата в Кана Галилейска. Ние забелязваме още от самото начало, че това се случва в един район презиран от всички, заради смесването на юдеи и езичници. Присъствието на Исус на това място е само по себе си – добра новина за всички. През цялата си служба Той не престава да припомня, че е дошъл да търси и спаси тези, които вече са погубени. Неговата мисия е да издигне падналото човечество и да го накара да влезе в обещанието за живот от Бог, което е тази невероятна покана отправена към нашето човечество да сподели трапезата на Царството. Това ще бъде вечен съюз подпечатан с кръвта на Агнеца. Водата преобразена във вино е първото знамение в Кана, което Исус не престава да изпълнява. Ето радостта, която ни се поднася в обикновеното време на нашето ежедневие. Но този ден в Кана сватбата беше на път да се провали. Нямаше достатъчно вино. Мария, която също присъстваше там, забеляза това. Тя се обърна директно към Исус. После се обърна и към прислужващите, като им каза: "Направете, каквото ви каже". Тези слова бяха произнесени от тази, която се обяви за "слугиня Господня". И тя е провъзгласена за Блажена, понеже повярва в изпълнението на обещанията, които й бяха отправени от Господ. Дева Мария е винаги тук, за да ни кани неуморно да правим "всичко, което Той ще ни каже". Не трябва да четем това Евангелие като прост факт между другото, който приключва добре. Това по начало е едно знамение, което показва славата на Исус, тази на любовта, която прави възможна сватбата между Бог и Неговия народ, сключвайки нов съюз с Него. Това, което е чудесно, че Исус вижда на широко. Шестстотин литра вино, това е много повече, отколкото е необходимо за една сватба. Но тук не се касае за едно обикновено семейно тържество. Изобилието на виното свидетелства за разпространението на благодатта, която е дар за цялото човечество. В света на Библията, виното е символ на радостта, на любовта и на тържеството. Символично казано, ако липсва вино, тогава липсват любов и надежда. Тази липса ние я установяваме всеки изминат ден дори в същността на самите явления, които изживява нашия свят. Обръщайки се към Коринтяните, Апостол Павел ги упреква за техните разделения. Той им обяснява, че дарбите на благодатта са разнообразни. Но винаги един и същи Дух Свети действа в сърцето на всеки. И както в Кана тези дарове са изобилни. Когато на Петдесятница Апостолите изживяха този опит. Духът Господен ги изпълни с радост и ентусиазъм. Именно този дар ни е поднесен на всеки от нас. Но има условие, Мария да не престава да ни припомня: "Правете това, каквото Той ви каже". Това ще рече направете така че да влезе вярата във вашия човешки живот, та да се изпълни във вас-обещанието на Бог чрез Неговия любим Единороден Син, Исус Христос! Това вино, което липсваше в Кана, ни отпраща към всички липси в нашия живот. Ние живеем в един свят, който страда от безразличие и насилие, както от страна на международни конфликти, така и вътре в семействата. Всичко това, Мария го вижда. И като тогава в Кана тя отново казва на Исус: Вино нямат… Любов нямат… надежда нямат. И пак като тогава в Кана, тя ни изпраща при Него, казвайки ни отново: "Правете това, каквото Той ви каже." Водата, която ние трябва да почерпим е тази от живота, който е в Бог, водата на Неговата Любов. Той иска само да се изпълним с този живот, който е в Него. Тази вода преобразена на вино е едно известяване на Евхаристията. По време на Тайната Вечеря, Исус взе виното и каза: "Това е чашата на Новия Завет в Моята Кръв" ! Евхаристията, която ние служим и която обожаваме, ни отвежда в обстановката в Кана, понеже получена с вяра, Евхаристията е "извор и връх на всеки християнски живот" така както ни го припомня и Втория Ватикански Събор. Исус поднася Неговото Тяло и Неговата Кръв за нашата радост и тази на мнозинството. Нашата надежда извира от този извор на Божията любов за хората. Това е радост за Църквата, за света, за всички слуги на Евангелието и за всички хора с добра воля. Амин! Алелуя!








IIème. Dimanche T.O. -C-                                                                                 HOMELIE Frères et soeurs, Après le temps des fêtes, nous entrons aujourd'hui dans celui du temps ordinaire. Ce n'est pas un temps où il ne se passe rien. C'est plutôt celui où notre Dieu déploie ses bienfaits dans le quotidien. C'est le temps de la croissance et de la maturité. En faisant alliance avec l'humanité, le Seigneur met en place les prémices d'une communion d'amour. C'est cette bonne nouvelle qui apparaît déjà dans la première lecture. Le prophète Isaïe intervient pour raviver l'espérance d'Israël. Vivant sous l’occupation d'une puissance étrangère, son existence en tant que peuple est menacée. Le prophète leur rappelle que Dieu n'a jamais cessé de les aimer. Ce Dieu se présente à eux comme l'époux qui est passionné d'amour pour sa femme. Sa puissance et sa gloire vont éclater, à tel point que les pays voisins seront émerveillés. Saint Jean nous ramène à cette vérité de foi en nous proposant de méditer sur l’évangile des noces de Cana en Galilée. Nous remarquons d'abord que cela se passe dans une région méprisée de tous à cause du mélange des juifs et des païens. La présence de Jésus à cet endroit est en elle-même une bonne nouvelle pour tous. Tout au long de son ministère, il ne cessera de rappeler qu'il est venu chercher et sauver ceux qui étaient perdus. Sa mission, c'est de relever l'humanité déchue et la faire entrer dans la promesse de vie de Dieu qui est cette invitation incroyable faite à notre humanité de partager le festin du Royaume. Ce sera l'alliance éternelle, scellée dans le sang de l'Agneau. L'eau changée en vin à Cana est le premier des signes que Jésus n'a jamais cessé d'accomplir. Voilà la joie qui nous est offerte dans l'ordinaire de nos jours. Mais ce jour-là, à Cana, la noce a failli être gâchée. On n'avait pas prévu assez de vin. Marie, qui était présente, s'en est aperçue. Elle s'adresse directement à Jésus. Puis, se tournant vers les serviteurs, elle leur dit : "Faites tout ce qu'il vous dira". Cette parole a été prononcée par celle qui s'était déclarée "la servante du Seigneur". Et elle a été proclamée heureuse parce qu'elle a cru à l'accomplissement des promesses qui lui furent dites de la part du Seigneur. La Vierge Marie est toujours là pour nous inviter inlassablement à faire "tout ce qu'il nous dira". Il ne faut pas lire cet évangile comme un simple fait divers qui se termine bien. C'est d'abord un signe qui manifeste la gloire de Jésus, celle de l'amour qui rend possible les noces entre Dieu et son peuple en faisant de nouveau alliance avec lui. Ce qui est merveilleux, c'est que Jésus voit grand. Six cents litres de vin, c'est bien plus qu'il n'en faut pour une noce. Mais ici, il ne s'agit pas d'une simple fête de famille. L'abondance de vin témoigne de la profusion de la grâce qui est offerte à l'humanité tout entière. Dans le monde de la Bible, le vin c'est le symbole de la joie, de l'amour et de la fête. En langage symbolique, manquer de vin, c'est manquer d'amour et d’espérance. Ce manque, nous le constatons tous les jours au coeur même des évènements que vit notre monde. S'adressant aux Corinthiens, l'apôtre Paul leur reproche leurs divisions. Il leur explique que les dons de la grâce sont variés. Mais c'est toujours le même Esprit qui agit dans le cœur de chacun. Et comme à Cana, ses dons sont surabondants. Lors de la Pentecôte, les apôtres ont vécu cette expérience. L'Esprit de Dieu les a remplis de joie et d'enthousiasme. C'est ce don qui nous est offert à tous. Mais il y a une condition que Marie ne cesse de nous rappeler : "Faites tout ce qu'il vous dira". C’est à dire faites entrer la foi dans votre vie humaine afin que s’accomplisse en vous cette promesse de Dieu par son fils bien-aimé, Jésus Christ ! Ce vin qui manquait à Cana nous renvoie à tous les manques de nos vies. Nous vivons dans un monde qui souffre de l'indifférence et la violence par des conflits internationaux mais aussi à l'intérieur des familles. Tout cela, Marie le voit. Comme à Cana, elle dit à Jésus : Ils n'ont plus de vin… Ils n'ont plus d'amour… ils n'ont plus d'espérance. Et comme à Cana, elle nous renvoie à lui en nous redisant : "Faites tout ce qu'il vous dira." L'eau qu'il nous faut puiser, c'est celle de la vie qui est en Dieu, c'est celle de son amour. Il ne demande qu'à nous combler de cette vie qui est en lui. Cette eau changée en vin est une annonce de l'Eucharistie. Lors de la dernière Cène, Jésus prend le vin et dit : "Cette coupe est la nouvelle alliance en mon sang" ! L'Eucharistie que nous célébrons et que nous adorons, nous ramène à l'ambiance de Cana parce que reçue dans la foi, l’Eucharistie est "source et sommet de toute vie chrétienne" tel que nous le rappelle le concile Vatican II. Jésus offre son Corps et son sang pour notre joie et celle de la multitude. Notre espérance provient de cette source de l’amour de Dieu pour les hommes. C’est une joie pour l’Eglise, pour le monde, pour tous les serviteurs de l’Evangile et pour tous les hommes de bonne volonté. Amen ! Alleluia !